Когато чух за пръв път за женското обрязване, бях доста по-малка и всъщност прочетох термина в резюмето на една книга. Тогава не я прочетох и мисля, че постъпих правилно, защото може би щях да прочета книгата, като поредната история за Пепеляшка. Едва ли щях да стигна до същината на книгата. Сега доста години по-късно от няколко седмици ме глождят въпроси по този въпрос. Тези въпроси ги предизвика Уейърис Дайри, авторката на книгата „Пустинно цвете”.

Това няма да е един приятен пост, с който ще се наслаждавате на сутришното си кафе. Това е статия за мильоните жени порложени на едно от най-жестокита и напълно безсмислени зверства, на които е способен болният човешки мозък.

Какво представлява женското обрязване?

Това е най-просто казано осакатяване на женските генетели. Съществуват няколко вида „обрязване” , които се прилагат според традициите общността.

Мека суна – това е „най-леката” форна на обрязване, която се среща. При нея се отстранява предната част на клитора.

Модифицирана суна – частично или цялостно отстраняване на клитора.

Клитеродектомия/Обрязване – отстранява се една част или целият клитор, както и частично или цялостно отстраняване на срамните устни.

Инфибулация/”Фараонско” обрязване– отстраняване на клитора, на вътрешните срамни устни, както и част от външните срамни устни. Останала част на външните срамни устни се зашива с котешко черво или се прихваща с някакви подръчни стедства, като се оставя малък отвор, от който да излиза урината и менструалната кръв.

Цялата процедура се прави без всякаква упойка или дезинфекция. „Инструнените”, които се използват са бръсначи, ножове, ножици, остри камъни, а понякога, както пише самата Уейърис…..зъби.

След обрязването краката на момичето биват завързани, за да не мърда то и да не се разтвори раната. Момичето се отделя от останала част от семейстовото, за да не стават другите момичета, на които им предстои „да станат жени” на агонията, на която са подложени по-големите им сестри и да се изплашат.

Обрязването обикновено се извършва от акушерки или възрастни жени. Момичетата биват подложени на това мъчение от 4 до 8 годишни. Много от тях умират още по време на „операцията” или от инфекции настъпили след обрязването. Голям процент от жените умират по време на бременост или при самото раждане.

Ето как Уейърис си спомня своето обрязване:

„Мама се приведе и прошепна:

— Знаеш, че не мога да те държа. Тук съм сама. Затова се опитай да бъдеш добро момиче, миличка. Бъди смела заради мама и ще мине бързо.

Надникнах между краката си; циганката се приготвяше. По нищо не се различаваше от другите сомалийски старици — с многоцветен шал, омотан около главата, и ярка памучна рокля — само дето по лицето й нямаше и следа от усмивка. Тя ме изгледа строго, с мъртъв поглед, и затършува из протритата си торба. Бях вперила очите си в нея, тъй като исках да разбера с какво щеше да ме реже. Очаквах да видя голям нож, но вместо това тя измъкна от торбата малка памучна торбичка. Бръкна в нея с дългите си пръсти и извади счупен бръснач. Завъртя го няколко пъти, за да го огледа. Сега вече слънцето бе изгряло достатъчно, за да различаваме цветовете, но не и подробностите. Въпреки това видях засъхнала кръв по неравното острие на бръснача. Тя се изплю отгоре му и го отърка в роклята си. Докато го търкаше, мама ми върза шал пред очите, за да не виждам.

Следващото, което усетих, бе как режат плътта ми. Чух звука, който издаваше тъпото острие при срязването на гениталиите ми. Сега, когато си помисля за това, не мога да повярвам, че то действително се е случило с мен. Струва ми се, че говоря за някоя друг. По никакъв начин не бих могла да обясня какво е усещането. Все едно някой да отреже парче месо от бедрото ви или да ви отреже ръката, само дето тук ставаше дума за най-чувствителната част на тялото. Аз обаче не помръднах и сантиметър, тъй като помнех Аман и знаех, че от това няма отърване. А и исках мама да се гордее с мен. Просто седях там като каменна статуя и си казвах, че колкото повече мърдам, толкова по-дълго ще продължи мъчението. За нещастие краката ми започнаха да треперят от само себе си, сякаш водени от своя собствена воля.

— Моля те, Боже, нека да свърши по-бързо.

И наистина свърши, тъй като изгубих съзнание.

Когато дойдох на себе си, помислих, че наистина е свършило, но се оказа, че най-лошото тепърва започва. Бяха махнали шала ми и видях, че Убийцата е събрала шепа тръни от акация. С тяхна помощ пробиваше дупки в кожата ми и през тях прекарваше здрав бял конец, за да зашие раната. Краката ми бяха станали напълно безчувствени, но болката между тях бе толкова силна, че ми се прииска да умра. Усетих как се издигам нагоре, като оставям болката долу, как се нося на един-два метра от земята и наблюдавам сцената; циганката съшиваше раните на тялото ми, докато бедната ми майка ме държеше. В този миг изпитах пълно умиротворение; вече не изпитвах нито тревога, нито страх.

Спомените ми спират дотук. Когато отворих отново очи, жената си бе отишла. Бяха ме пренесли и сега лежах на земята край камъка. Краката ми бяха завързани с ленти плат от глезените до хълбоците, за да не мога да мърдам. Огледах се, но майка ми също я нямаше. Не ми оставаше друго освен да лежа и да се питам какво още ме очаква. Обърнах глава към камъка; той бе облян целия в кръв, сякаш на него бяха заклали животно. Парчета от моята плът, моите гениталии, се търкаляха там и съхнеха необезпокоявани на слънцето.

Лежах и наблюдавах как слънцето се издига в небето. Не виждах сянка наблизо и горещите лъчи ме удряха право в лицето, докато майка ми и сестрите ми не дойдоха да ме вземат. Пренесоха ме на сянка под едно дърво и се заеха с подготовката на моето дърво. Такава бе традицията — под някое дърво се приготвяше специална малка колиба, където щях да почивам и да се възстановявам в самота през следващите няколко седмици. Когато мама и Аман приключиха, ме примъкнаха вътре.

Мислех, че агонията ми е приключила, но дойде ред да пишкам и разбрах защо мама ме бе посъветвала да не пия много вода или мляко. След часовете на чакане умирах от желание да се раздвижа, обаче краката ми бяха вързани и не можех да помръдна. Мама ме бе предупредила да не ходя, за да не се разкъсам, тъй като ако раната се разкъса, ще трябва да се шие отново. Повярвайте, това бе последното, от което се нуждаех.

— Трябва да пишкам — повиках сестра си аз.

Изражението й ми подсказа, че това не е добра новина. Тя се приближи, завъртя ме на една страна и издълба малка дупка в пясъка.

— Давай.

Първата капка причини такова щипане, сякаш кожата ми бе разяждана от киселина. Циганката ме бе зашила така, че бе оставила само един миниатюрен отвор с диаметъра на клечка кибрит за преминаването на урината и на менструалната кръв. Тази бляскава стратегия предполагаше, че момичето няма да прави секс преди сватбата и даваше гаранция на неговия съпруг, че взема девственица. Докато урината се събираше в кървавата ми рана и се процеждаше бавно по краката ми в пясъка — капка по капка — аз започнах да плача. Не бях плакала дори докато Убийцата бе рязала парчета от мен, но паренето сега бе толкова силно, че не бях в състояние да издържам повече.

Вечерта Аман и мама се върнаха вкъщи при семейството и аз останах сама в колибата. Но този път не се страхувах от мрака, от лъвовете или змиите, макар да лежах безпомощна, неспособна да бягам. От онзи момент, в който се бях отделила от тялото си и бях наблюдавала как старицата шие половите ми органи, нищо вече не бе в състояние да ме уплаши. Просто лежах на твърдата земя като отсечена, забравила да се страхувам, вцепенена от болка, без да се вълнувам дали ще живея или ще умра. Изобщо не ме интересуваше и фактът, че сега всички си бяха вкъщи и се смееха край огъня, докато аз лежах сама в мрака.”

Къде се извършва това зверство?

Обрязването е най-разпространено е в Африка. В Сомалия, Етиопия, Судан, Египет и Джибути са обрязани почти 100% от жените. В Нигерия, Кения, Сенегал, Мали и други този ритуал се извървшва само от някой племена. Други страни засегнати от тази ужасна традиция са Обединените Арабски Емирства, Южен Йемен и части от Азия.

Нито една религия не приканва към женското обрязване. В никоя от свещение книги – Стар Завет, Нов Завет или Коран не е споменато или дори загатнато това осакатяване.

В много държави обрязването на жените е забранено, но най-строго се наказва във Франция. В Египет от здравният министър е отправена препоръка тази процедура да се извършва от лекар, в задравно заведение, а не в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови, забрани. За жалост, има ли желание има и начин.

Отново прилагам няколко цитата от книгата по тази тема:

“Нещо повече, вместо да намалява, броят на осакатяваните момичета нараства. Много от емигриралите в Европа и Съединените щати африканци са отнесли със себе си тази практика. Федералните Центрове за контрол и профилактика на болестите смятат, че 27 000 жителки на щата Ню Йорк са претърпели или ще претърпят тази процедура. Поради тази причина много щати гласуваха закон, според който ОЖГ се смята за незаконно действие. Законодателите са на мнение, че ще трябва да се въведат отделни закони за защита на изложените на риск деца, тъй като семействата могат да претендират, че е тяхно „религиозно право“ да осакатяват дъщерите си. Неведнъж се случва цяла африканска общност да събира пари, за да осигури пътя от Африка до Америка на специалистка по обрязването като циганката в моя случай. След което тя обрязва наведнъж няколко момиченца. Когато това не е възможно, семействата вземат нещата в свои ръце. Един баща в Ню Йорк сити усилил докрай стереоуредбата, за да не чуят съседите виковете на дъщеря му, и отрязал гениталиите й с кухненски нож.”

Какви са последиците за здравето?

Последиците на тоза зверство са и физически и емоционални. Чат от тях са състояние на шок в следствие на голяма загуба на кръв, отравяне на кръвта, тетанус, заразяване с дестки паралич, хепатит и хив, проблеми с уринирането, увреждане и инфектиране на пикочните пътища и бъбреците, възпаления на яйчните тръби и на матката, стерилност, силни болки по време на месечният цикъл, поттиснатост, изолираност, реакции на страх и депресии. Това са малка част от мъките и болките съпътстващи живота на обрязаните жени.

Остава да си задам въпроса, защо изобщо се извършва това обрязване??

Осакатяването на гениталиите се разбира като религиозна повеля (от друга страна нито в Корана, нито в Библията се споменава, съответно легитимира женското обрязване). Приема се, че женският пол е омразен и нечист, обрязването и инфибулацията предпазва жената от болести, гъбички, течение и др. Обрязването прави момичетата пълноценни жени, защото от жената се отнема “мъжката част”.Обрязването намалява сексуалното влечение на жените и ги предпазва от тяхната несдържана сексуалност. Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената. Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени. рябва да се пазят старите традиции, да се посяга на тях означава да се допуска влиянието на западния свят. Действителният мотив за осакатяването на гениталиите често се откроява в патриархално структурираните общества. Обрязването служи за контрол на женската сексуалност и трябва да предпазва от загубата на девствеността преди брака.

Коя е всъщност Уейърис Дайри?

Уейърис е сомалийка от номадско племе. На 14 годишна възраст бяга от семейството си, защото и предстои женитба за много по-възрастен от нея мъж. След доста перипети, заминава за Лондон, където е прислужница в дома на леля си. Един ден късмета и се усмихва и става световно известен модел. Решава да разкаже своята история за списание „Мари Клер”. Историята и шокира света, защото тя е първата жена, която признава, че е обрязана и разказва историята си. През 2003 година е назначена за специален посланик на ООН по правата на жените. През 2010 година е назначена за посланик на за годината на мира и сигурността на Африканския съюз.