Време е отново да се пренесем в прекрасният Истанбул…

Ако за пръв път попадате в пътеписа ” Моят Истанбул” ви препоръчвам първо да прочетете първа и втора част. А ако сте редовни сигурно си спомняте, че последно се возихме на корабчето по Босфора и се наслаждавахме на прекрасната гледка. След разходката по вода, Бурч реши, че трябва да ми затвърди знанията на тема Босфор и направихме една обиколка с колата между двата моста по европейският бряг. Мога да кажа с ръка на сърцето, че освен с корабчето е страшно интересно и красиво да се мине и по крайбрежната улица. Чрез този вид разходка можете да се натъкнете на страхотни кафенета и магазини. След тази разходка на 4 колела се отправихме към Таксим.. ( спирам да изброявам кой ден, къде сме били и започвам да говоря за конкретните места, защото не желая да изпадам в излишни подробности)

Таксим

По пътя към Таксим и по-точно към Гези изпитвах смесени чувства. До преди 5 дни картината от парка и от площада беше обляна в кръв и обгазена. Преди да тръгна от Пловдив, майка ми на няколко пъти намекна да не се навъртам в онази част на града. Дори и без нейните намеци, аз самата усещах лек страх при мисълта, че може би ще посетих това място, защото снимките и видеата, които виждах от това място наистина бяха меко казано плашещи за мен. Пътувайки към Таксим се успокоявах, че ако Бурч имаше някакви съмнения, че там е опасно, никога не би ме завел. С наближаването към парка започнах да виждам познати места, които бях виждала по телевизията и се оглеждах постоянно в очакване едва ли не да видя газта и водните струи, задаващи се следващият завой. В един момент видях площада пълен с хора, които определено не протестираха, а се разхождаха най-спокойно..е, олекна ми. Но в този момент забелязах и огромното полицейско присъствие. Честно, никога не съм виждала толкова полиция на едно място. Има разлика между нашите полицаи и турските, тя се състои в това, че докато оръжията на нашите са прибрани на сигурно място пистолет и полцейска палка, турските полицаи са с автомат в ръцете. За пръв път в живота си виждах такова оръжие на живо и то заредено и готово да стреля. Освен полиция на площада имаше и малък  танк… Да, автомати и танкове… исках да ги снимам, но яко ме наду шубето и снимки няма.

Паркирахме колата и отидохме директно в злополучният парк Гези, който се намира непосредствено до площада. Изненадах се когато видях, ще парка е доста малък и че е пълен с деца и млади хора. Наистина мислих, че хората масово ще избягват това място. Единственото нещо, което напомняше миналите събития, бяха няколко все още протестиращи и спящи в парка младежи и импровизиран мемориал със снимки на загиналите по време на протестите.

Парка и площада са едни страхотни места, на които спирам да гледам с леко недоверие. Парка се оказа едно страхотно място, където децата играят, младежите лежат на тревата и свирят на китара, а пенсионерите стоят на пейките четейки вестник. В парка има един много интересен фонтан и няколко алеи за разходка. От една от алеите се разкрива страхотна гледка към Босфора.

Една от най-известните забележителности в Истанбул е площад “Таксим” и по точно “Паметникът на Републиката”

Именно от площада тръгва ивестният булевард Истиклял, който е пешеходен, но по него все още се движат трамваи. Булеварда е много дълъг и от двете страни има безброй магазини, кафенета, ресторанти, книжарници и др. Таксим никога не спи, в квартала има безброй денонощни заведения и барове и както, може би, се досещате това е любимо място на истанбулската младеж.

Квартал “Султан Ахмед”

Ако сте в Истанбул за кратко, но искате да видите основните забележителности и да усетите духа на града, квартал “Султан Ахмед” е вашето място. Кварталът е много интересен и пъстър. Има много кафенета, направени в османски стил, където сте седнали върху възглавници на земята и пушите наргиле. Има и страхотни занаятчийски магазинчета, където освен, че можете да закупите типичните сувенири, можете да видите как се изработват различни сложни мозайки, как се тъкат килими и тн.

В квартала се намира джамията “Султан Ахмет” или “Синята джамия” , тук е и “Света София” , “Топ Капъ” и “Йеребатан сарнъджъ”. Тук се намира и хамама построен от Хюрем султан, който работи и до днес.Имайте предвид, че това е типичен туристически квартал и цените са по-високи от останалите места в града.

Джамията “Султан Ахмед”

Джамията “Султан Ахмед” по-известна в България като ” Синята джамия” е едно много красиво място, което е задължително да посетите. Този ислямски комплекс е много величествен и е построен точно срещу “Света София” като архитекта е имал за цел да построи по-голям купол от този на бившата вече църква, но не успял. Интересна е историята с шестте минерета на джамията. Според легендата султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче го разбрал погрешно чувайки „алтъ“, което означава „шест“. Така били построени 6 минарета, вместо общоприетите 4.След като осъзнал недоразумението, минаретата вече били вдигнати и архитектът се притеснил дали ще бъде обесен за неспазването на султанската повеля. Владетелят обаче харесал минаретата толкова много, че опростил вината на архитекта. Но това предизвикало всеобщото негодувание от страна на поклониците в Мека. Там била единствената джамия с шест минарета досега и било светотатство да съществува друга, също толкова великолепна. На джамията в Мека било издигнато още едно минаре като компенсация, а през следващите години и още две, така че днес тя може да се похвали с общо девет.

Влизайки в джамията трябва да събуете обувките си и да сложите едни сини калцуни, ако сте неподходящо облечени ви се дават и сини манти, които даваха и на мъжете, които бяха с къси панталони. Вътрешността на джамията е също толкова внушителна и красива. (нямах батерия на апарата и нямам хубави снимки от това прекрасно място)

Това беше част 3 на моят пътепис. В следващата част, ще споделя впечатления от “Света София”, “Топ Капъ” и “Йеребатан сарнаджъ”.