Както споменах в предишната публикация за Истанбул, градският транспорт е доста благоприятно предразположен към туристите. Съществуват всички видове транспорт в града и с една добра предварителна подготовка може да се стигне до почти всяка точка на града.

Поради огромният размер на града, за да стигнете до дадено място понякога се налага да се сменят няколко вида транспортни средства. Хубаво е също така да се вземе предвид факта, че в определени часове, освен, че трафика е ужасен, в автобуса има реален шанс да се возите залепени за стъклото.

За да се избегне трафика е нужно да се използват само трамвай, метро и ферибот. А, да, и самолет или хеликоптер, но предполагам, че никой притежаващ собствен такъв, не стои и не чете публикации за истанбулските градски линии. Освен автомобилният трафик, в Истанбул има и един друг “трафик”- човешкият. Уау, как прозвуча, но не няма да ви отвлекат за бяла робиня, а както споменах по-горе, ще се возите в претъпкано превозно средство и ще играете главна роля във филма “Мухата на стъклото”.

Час-пик в града условно се водят часовете между 7 и 10 сутринта и 5 и 8 вечерта, но реално трафика започва по-рано и “приключва” по-късно. В общи линии на задръстване в града можете да попаднете по всяко време. Трафикът е една идея по-лек през лятото, както във всяко друго населено място. Но тогава количеството туристи по опашките на забележителностите нараства. Също така петъчният ден е почти целодневно в трафик. В събота и неделя е почти невъзможно предвижването по крайбрежната улица от европейската страна на Босфора. Попадала съм в това задръстване в неделя и определено е нещо, което не пожелавам на никой. Трябва да спомена и един друг летен трафик момент и това са петъчните и съботните нощи. Трафикът по мостовете над Босфора посока Европа е доста сериозен, а движението между Оракьой и Бебек е почти спряло. Причината за това са най-престижните и посещавани клубове в Истанбул, които са разположени по европейското крайбрежие. Вечер е голям трафика в близост до Къз Кулеси (Девичата Кула), което се смята за едно от най-романтичните места от младите истанбулски двойки. По време на нощната си разходка там станах свидетел на 3 нощтни сватбени фотосесии и още около 19847299 селфита с целувки на фона на осветената кула. Нощните час-пик часове са от около 21 до 2 след полунощ.

От това, което написах до тук изглежда, че човек изобщо не трябва да се качва на превозно средство, но наистина не е така. Както във всеки голям град може за 3 дни престой веднъж да не попаднете в задръстване или да не можете да излезете от тях. По-горе написаното е добре да се знае при изготвянето на дневната програма. И все пак, оставете колата пред хотела, защото и с паркирането е голямо приключение.

Начина на таксуване в превозните средства най-лесно става чрез Истанбулкарт. Разбира се има и еднократни жетони, които са в автомати на по-големите спирки и в гишетата на кейовете. Цената на един жетон е 4 лири. Това е по-скъпият начин за плащане.

Автоматите за закупуване на жетони и самият жетон изглеждат така:

Ако закупите Истанбулкарт цената е 2,15 лири. С Истанбулкарт като цяло цената на таксуването е малко неясна, защото ако например се прехвърляте от една метро линия на друга ще ви таксува около лира, в определени часове има отстъпки и тн., но повече от 2,15 няма да ви таксува. Истанбулкарт се закупува и зарежда от специални автомати, които също са разположени по спирките или от някой вестникарски репове като просто трябва да се оглеждате за надпис Istnbulkart или Akbil.

Закупуването става доста лесно и са ви нужни 10 лири. 6 лири е цената на картата, а останалите 4 са за свободно ползване. Картата можете да заредите с неограничена сума и може да се използва от голям брой хора, просто трябва да си я подавате и всеки да се маркира. От 2013 година картата има още една интересна опция. С нея можете да плащате за ползването на някой обществени тоалетни, обикновено тези около големите туристически обекти. С очите си съм виждала такова плащане в тоалетната на Гюлхане парк и тази на площада Султан Ахмед.

Както вече казах, най-бързият транспорт са метрото, трамвая и ферибота. За жалост с тях не може да се стигне навсякъде и се налага да се прибягва до обикновените автобуси.

Автобуси

Градските автобуси са не по-различни от тези у нас с изключение на това, че са по-нови. Тези маркирани с İETT са общински, но има и частни такива, които са Özel Halk Otobüsü.  Разликата е, че в общинските İETT автобуси не можете да платите кеш и задължително трябва да използвате жетон или Истанбулкарт, а в частните се плаща само кеш. Това е сайта на градският транспорт в Истанбул и на него може да се задава желан маршрут или да се получи друга информация относно маршрута и разписанието на линиите. Голяма част от автобусите са снабдени с ел.табла, на които се посочва следващата спирка.

Мерто

Линиите на метрото са 5, като постоянно се работи по удължаването им. Линиите са обозначени с М и числата от 1 до 5. В момента се работи и по 6та и 7ма линия. Както навсякъде по света това е един от най-бързите начини за предвижване.  Това е картата на метрото, а това сайта, който е много добър. Вече може да минете от Европа в Азия под водите на Босфора с линията наречена Мармарай. Тя не се води част от метрото, а самостоятелна ЖП линия, но дефакто е същото. Много е ефектен е метро моста Хлич. В средата му има спирка, на която можете да слезете и да се насладите на прекрасната гледка, чакайки следващата мотриса.

Трамвай 

Трамвайните линии са 3, като се обозначават с Т и числата от 1 до 3. Най-използваната от туристите, а и като цяло е Т1. Тя е най-дълга и има 31 спирки като началната е Bağcılar, а последната  Kabataş. Както в метрото, в трамвая се съобщава следващата спирка, а също така се изписва на електронно табло така, че място за притеснение няма. Трамвая е лично за мен е по-предпочитан от метрото, защото мога да разглеждам местата покрай, които се минава и от туристическа гледна точка е по-подходящо. Т1 е най-известна сред туристите, защото минава през площад Султан Ахмед, Гюлхане парк, Еминьоню и Каракйой.

Не бива да пропускаме и носталгичният трамвай, който е емблематичен за Истанбул. Той се движи по пешеходният булевард Истиклял.

Ферибот

Фериботите неразделна част от живота в Истанбул. Ферибота можете да използвате и като начин да разгледате града и по вода. Най-големият кей е Еминьоню и от там можете да стигнете почти навсякъде. Удачно е и с ферибот от там да направите разходка из Златният рог по вода.

Долмуш

Долмуша е висш пилотаж в градския транспорт. Това са маршрутки таксита, които карат от точка до точка и спирането на междинна спирка е по договаряне с шофьора. Местата, от които можете да хванете долмуш имат сини табели  D в средата и надпис Dolmuş.  Пътуването с долмуш е голямо приключение, защото се движат адски бързо, шофьора нон-стоп говори по телефона на високоговорител с останалите шофьори по линията и обменят информация къде има трафик. За това и никога не е сигурно точно от къде ще мине минибуса, за да стигне до крайната спирка. Този вид транспорт е много бърз, но не го препоръчвам.

Фуникуляр

Фуникулярът е вид превозно средство, което си нямаме в България. Това е кабинков лифт, който се движи по релси с помощта на въжета. В Истанбул си имат цели 3 такива. Отбелязва се с F. F1 свързва Кабаташ и Площада на Републиката (Таксим). F2 Каракйой и Тюнел( началото на булевард Истиклял). Третият се отбелязва с TF2 и свързва Еюп и Пер Люти. Интересното при него е, че е въздушен, точно като нашите кабинкови лифтове. Първите два са под земята.

Това представлява градският транспорт в Истанбул в общи линии. Надявам се, че публикацията ви е била полезна.