Може би, в началото на този пост, е моментът да кажа, че много обичам да пътувам. Независимо къде, независимо с какво. “Г*з път да види” ме описва много добре.Била съм на задоволителен брой места, но в ученическа възраст и определено мога да кажа, че почти нищо не помня и бяха по-интересни магазините и моловете от забележителностите. С една дума трябва пак да се ходи.

В последните две години три пъти посетих Истанбул. Това е града, за който съм изчела най-много и мога да кажа, че бях най-добре подготвена още от първото ходене. Общо в града съм прекара 15 дни, определено крайно недостатъчни за такъв мегаполис. Но успях да усетя ритъма на града, на хората и благодарение на едно изгубване да зърна и двете страни на Истанбул.

Истанбул е шестият по големина град в света с население към 1 януари 2014 година  14,160,467 души. Това прави 18,5% от цялото население на Турция. Нужно е да отчете факта, че това е броят на регистрираните жители на града. Реално се смята, че населението на града е около 16-17 мил. ( Извод: Лесно е да си анонимен в Истанбул. Втори извод: Трудно е да станеш “някой” в Истанбул.). Градът се простира на  5.461 кв.км., има 39 общини и 936 квартала. Найс, а!  Опитах да намеря снимка на Истанбул от въздуха, на която може да се види целият град, но се оказа непосилна задача.На долната снимка липсва голяяяяма част от европейската част на града.

В Истанбул се срещат всички видове транспорт, но за него ще направя отделна публикация. Градският транспорт е много добре уреден, но не винаги е приятно преживяване. И все пак, ако си турсит в града е почти абсурдно да обикаляш забележителностите с кола, поради не една и две причини. Първо, трафика в града е ужасен и доста психически натоварващ. Второ, въпреки многото указателни табели, ако не познаваш града или не използваш GPS обикалянето из града би било истинско приключение. Трето, да намериш паркомясто е истинско предизвикателство. Няма да споменавам цените на паркингите (ако изобщо ги има) около основните туристически обекти, шанса да намериш колата одрана или чукната е доста голям, да не споменавам и за хилядите нелегални паркинги, на които можеш да помахаш на колата си за последно. Да не изброявам повече.. идеята ми е, ако ходите в Истанбул с личен транспорт, оставете колата пред хотела, сложете маратонките и използвайте градския.

Голяма част от забележителностите на града са съсредоточени в историческият център на града, квартал Султан Ахмед, който се намира в европейската част на града. Голяма част от туристическите агенции се спират на хотелите в този квартал, заради непосредствената близост до основните забележителности, а и има удобен транспорт.

Истанбул е градът на изобилието, също така е и градът на крайностите. Той е много цветен и многолик. Много хора задават въпроса “Безопасен ли е градът нощем?”. Мое лично мнение е, че Истанбул не е по-опасен или безопасен от който и да е друг град. Поради голямата му мащабност, процента на престъпленията също е голям. За времето там не станах нито жертва, нито свидетел на каквото и да е било престъпление. Разбира се е важно вечер човек да се движи по осветени и оживени улици. Разбира се, по възловите и туристически места, сте най-застрашени от кражби. Мисля, че ако човек се придържа към нормалните правила за безопасност, няма да се превърне в нечия жертва. Е, да не забравяме, че и всичко е голяма доза късмет. И все пак, не се лишавайте от красотата на нощен Истанбул.

За този град може да се каже още много, но аз ще спра до тук. Поради голямата си страст към града, ще направя няколко подробни публикации за транспорта, забележителностите, нощният живот и разбира се магазините. Надявам се тези публикации да са ви интересни и в помощ при бъдещи пътувания.