До преди да отида в Истанбул и да се срещна на живо с красотата на Босфора, това за мен беше просто проток пълен с водите от Мраморно и Черно море, разделящ Европа и Азия. 

Вече за мен това е едно от най-красивите и емоционални места. Място изпълнено със страхотен заряд. Място, което подхожда на радост и мъка, а леките босфорски вълни изтриват сълзите ти или подчертават усмивката ти. Не случайно най-големите житейски радости и драми в турските филми и сериали се изживяват именно на някоя пейка край водите на Босфора.

Босфорът е с дължина от около 30 километра и както вече споменах в него се прегръщат водите на Черно и Мраморно море. Няма да ви занимавам с подробни географски и исторически данни, ясно е, че проливът е бил и все още е от огромно значение. В миналото това е била една от най-строго охраняваните точки в света. В днешно време все още, ако се загледате в азиатският бряг, между прекрасните вили ще забележете и силното военно присъствие, тъй като брега е осеян с военни зони, но някак си нещата са замаскирани и не се набиват на очи.

По принцип съм огромен фен на морето и по-точно на гледката на безкрайните морски пейзажи. В Истанбул също има къде да съзерцавате морето докъдето ви стига погледа, но Босфорът не е това място. Тук погледа ви стига до отсрещният бряг, но ви гарантирам, че гледката изобщо не отстъпва! Едно от най-красивите неща, които съм виждала през живота си е залеза спускащ се зад Румели Хисар. Стоейки на азиатският бряг и гледайки тази красива гледка се почувствах великолепно. Малко след това пуснаха и светлините на моста Фатих Султан Мехмед, което направи момента още по-прекрасен.

Прекрасните гледки идват от страхотните архитектурни съкровища по двата бряга, от двата моста, без които просто не мога да си представя как ви изглеждал Босфорът, както и от красивите зелени хълмове по азиатският бряг.

Има четири начина да се премине през Босфора. За средностатистическите граждани начините всъщност са три, но ако сте един от многото милионери живеещи в Истанбул можете са се предвижвате с хеликоптер. И на двата бряга на града е има много площадки за кацане по високите сгради. Общо взето малко като на филм звучи, но е факт. Втори начин за преминаване е по вода чрез всякакъв вид плавателни съдове. Както вече споменах тук, през Босфора постоянно преминават фериботи, които са част от градският транспорт в града. Има и много лодки-таксита, както и частни яхти, лодки и лодчици. Другият начин е под водата с помощта на Мармарай.

Идва ред и на двата прекрасни висящи моста. За сега са два, но бързо напредва строежа и на третия. С ръка на сърцето мога да кажа, че о-б-о-ж-а-в-а-м да преминавам през мостовете. И през деня и през нощта преживяването е страхотно, макар и много различно. И в двата случая винаги получавам лек прилив на адреналин в кръвта, защото мостовите са на доста високо. Гледката е зашеметяваща и наистина мечтая, да мина пеша през един от мостовите, но това може да се случи само по време на истанбулският маратон, чиито маршрут минава през един от мостовете. Преди мостовете са били достъпни и за пешеходци, но вече това е напълно забранено, както е забранено и спирането на моста, поради многото случаи на самоубийства ( дори Елиф Шафак разказва за един такъв случай в романа си “Светецът на неизбежната лудост”).

В интерес на истината преминаването през моста, не би било особено лесно, като се вземе предвид страшният вятър. Два пъти преминавайки през един от мостовите ни се случи въпреки прекрасното време, мостът да се клати ужасно силно от вятъра и буквално в колата се усеща все едно има земетресение ( само където не си на земята, а висиш на някакъв въжен мост, висящ на 64 метра над водата). Гледката разгръщаща се през деня от моста е уникална. Винаги се чудя накъде на гледам. Б. се опитва да кара максимално бавно, защото аз винаги мрънкам колко бързо сме минали, но поради факта, че мостовете всъщност са магистрали, бавното преминаване е доста трудно. От мостовите се разриват страхотни гледки към двата бряга и гледката наистина е прекрасна.

Вечер усещането е по-различно. Поради тъмнината някак си не се усеща, колко високо се намираш въпреки прекрасно осветените брегове. Но когато моста е осветен, около теб има хиляди мигащи и сменящи света си светлени и чувството е просто прекрасно! За сега има построени два моста единият носи именно името на пролива Босфор ( на турски Боазъ), а вторият се казва Фатих Султан Мехмед. Третият мост, който се строи в момента и се очаква да е готов в края на тази година (според мен няма да стане, но да видим дали турците отново ще ме изненадат) ще се казва Явуз Султан Селим.

Да наблюдаваш от брега мостовете също е много красиво и през деня и през ноща.

Време е да спомена и страхотните сараи и яли (вила край вода). Край бреговете се намират Топ Капъ, Долмабахче,  Чъраан Палас ( сега там се помещава Кемпински хотел), Ферийе Палас ( днес училище), Бейлербей, Кючуксю, Хатидже Султан Палас ( днес клуб по водни спортове) и Адиле Султан Палас. Изброените са само сградите, които се водят сараи.

Освен сараите, тук са и страхотните водни вили- ялъ. Или иначе казано, стари османски къщи край водата.

Страхотни са и крепостите край водите на Бософора. Любима ми е Румели Хисар, а срещу нея е много по-малката Анадолу Хисар.